БОБО

Бобо  вече е голям. Днес имам нова прическа - като истински малък войник.

Макар да изглеждам вече голям съм само на на 2г. и 7 месеца .

Борис си наглежда нивичките край къщи…

Бобо проверява дали вече е узрял ечемика.

За детството… За истинските неща и късмета, че те има. Честит празник, Бобо!

“Това цвете ще откъсна за мама. Мама не лоша - мама добра. Тати също не лош - тати добър. Бобо също не лош - Бобо добър!” - си мърмореше Бобо докато късаше макове по поляната.

Я тук още един се е скрил!

Бобо е зает… чувам го да си мърмори. “Имам малко работа…” Ще поразровя малко пипера … дядо май е пропуснал няколко корена тук.

…из монолога на Бобо с ягодите ” Ах вече има узрели ягодки…ммм ще си ги похапна сладко, сладко. А после ще измисля някоя нова беля… ще е доста забавно да потичам в лехите където дядо е поливал и да се поокалям хубавко…това е идея - тичам!!!”

Вчера вечерта се позабавлявахме добре с Бобо в цъфналата ръж. Тичахме и  Бобо потъна в нивата като се скрие целият между класовете. Играхме на криеница, смяхме се от сърце… поотъркаляхме се хубаво , поозеленихме гащите и щастливи и уморени се прибрахме в къщи.

Любознателен и палав, безкрайно енергичен и неуморим, по детски откровен…изобретателен и винаги готов за лудории.
Това е той - истинският таралеж! Златното момче на тати и на мама :)!